Постинг
14.08.2013 00:36 -
Себе си повтарям и така ви изпреварвам
Един български рапър - Били Хлапето, сложи този рефрен в една от песните си, но той отговаря напълно на една добра стратегия за изпреварване на противника.
Какво общо обаче има между повторението на стратегиите и успеха им.
През февруари тази година, заради непосилните сметки, социалното напрежение от антисоциалните мерки на правителството и отявлената му надменност започнаха протестите в страната. Които свалиха ГЕРБ. И се отличиха от другите протести по света не точно с вълната от насилие (полицейският произвол беше химера, очакваше се, но реално не се състоя), а на самонасилие. Поредицата от самозапалвания стресна света, но истината за тях все още предстои да бъде разкрита.
Организираха се предсрочни избори, опозицията си ги изчисли брилянтно като резултат, десницата, или това, което се прокламира за десница не се усети какво става и така остана без място в парламента.
И интересното е, че някой от десницата и от изгубилите цялостната власт кръгове решиха да копират стратегията на ""победителите"". "Умните, красивите и успелите" от средната класа на родените около прехода хора бяха творчески и купонджийски изкарани на улицата чрез Фейсбук основно, за да викат оставка. Или пък купонджийски закарани на морето, да се гмуркат около Евксиноград с банери и плакати. Дали някой е платил това, или се самоиздържат - това не е нашата цел тук да обсъждаме. Все едно - пари си трябват за тези неща - я си помислете само колко струва едно оборудване на леководолаз и му направете и непромокаем плакат, с който да го снимате в морето!!!
Проблемът на вторите протести е обаче, че те реално са тактика, копирана от ""противника"". И затова процента на евентуалният успех реално се занижава.
Вече правителството "Орешарски" има много шансове за стратегически ходове срещу куцата стратегия на ""противника"". Един от тях е метода "Тачър" - така ще нарека пренебрегването на протестите, както Тачър е направила с протестите на профсъюзите в продължение на година. Толкова време и е трябвало да прокара и види първите резултати от икономическите си мерки. Така че тези ""творчески"" протести поне в този си вид са вече обречени. А и скоро на хората ще им омръзне да се мъкнат по жълти павета или пътища и така ..... всяко чудо за 3 дни. Или 20 х 3. Но не е за вечно.
Стратегически обаче правителството има силен противник. Президента налага вето точно на икономическите мерки на правителството. Което вече изисква други методологични средства.
Опознай слабите си страни и силни страни на противника. Президента се включи съвсем адекватно, но сега трябва да прецени колко сили има. Защото за такава битка трябва силен икономически и правен екип. Който се предполага, че ще му бъде осигурен от кръга "Капитал" един доста нафукан, но дали и експертен кръг?
Самият кръг "Капитал" през годините е направил доста активи, но не точно с експертност, а с манипулации. За експертността обаче има едно основно ограничение - заради ""лустросването"" по западен образец, неговите ""експерти"" са обикновено някакви випускници на няколко-седмични курсове към западни образователни центрове или работили по велики международни организации като Световна банка или някоя спомагателна западна фондация за прокарване на американски интереси. В биографията това стои като фрак на абитюрент, но като експертно знание не е особено ценна за положението и ситуацията в България. Така се провалиха редица ""експерти"" на ГЕРБ.
Друга стратегия е ""компромати"". Сега на мушка е Президента. Въпреки, че кръга "Капитал" има също някои добри попадения в изгражането на черен ПР. Но са само спорадични. Интересно е защо при черен ПР на малки фигурки, като нападките и манипулациите срещу мен по времето на стартирането на процеса срещу бивша шефка на Агенция по вписванията "Капитал" и свързани издания се представиха добре, но при атакуване на правителство или големи и финансово обезпечени фигури, стратегически изданията на "Капитал" са пасивни? Отговорът е в това, че там са икономически зависими. До какво и кога ще доведе това - ще се види занапред.
Жалко само, че атовете се ритат, а магаретата страдат. Това на кого беше стратегия?
Какво общо обаче има между повторението на стратегиите и успеха им.
През февруари тази година, заради непосилните сметки, социалното напрежение от антисоциалните мерки на правителството и отявлената му надменност започнаха протестите в страната. Които свалиха ГЕРБ. И се отличиха от другите протести по света не точно с вълната от насилие (полицейският произвол беше химера, очакваше се, но реално не се състоя), а на самонасилие. Поредицата от самозапалвания стресна света, но истината за тях все още предстои да бъде разкрита.
Организираха се предсрочни избори, опозицията си ги изчисли брилянтно като резултат, десницата, или това, което се прокламира за десница не се усети какво става и така остана без място в парламента.
И интересното е, че някой от десницата и от изгубилите цялостната власт кръгове решиха да копират стратегията на ""победителите"". "Умните, красивите и успелите" от средната класа на родените около прехода хора бяха творчески и купонджийски изкарани на улицата чрез Фейсбук основно, за да викат оставка. Или пък купонджийски закарани на морето, да се гмуркат около Евксиноград с банери и плакати. Дали някой е платил това, или се самоиздържат - това не е нашата цел тук да обсъждаме. Все едно - пари си трябват за тези неща - я си помислете само колко струва едно оборудване на леководолаз и му направете и непромокаем плакат, с който да го снимате в морето!!!
Проблемът на вторите протести е обаче, че те реално са тактика, копирана от ""противника"". И затова процента на евентуалният успех реално се занижава.
Вече правителството "Орешарски" има много шансове за стратегически ходове срещу куцата стратегия на ""противника"". Един от тях е метода "Тачър" - така ще нарека пренебрегването на протестите, както Тачър е направила с протестите на профсъюзите в продължение на година. Толкова време и е трябвало да прокара и види първите резултати от икономическите си мерки. Така че тези ""творчески"" протести поне в този си вид са вече обречени. А и скоро на хората ще им омръзне да се мъкнат по жълти павета или пътища и така ..... всяко чудо за 3 дни. Или 20 х 3. Но не е за вечно.
Стратегически обаче правителството има силен противник. Президента налага вето точно на икономическите мерки на правителството. Което вече изисква други методологични средства.
Опознай слабите си страни и силни страни на противника. Президента се включи съвсем адекватно, но сега трябва да прецени колко сили има. Защото за такава битка трябва силен икономически и правен екип. Който се предполага, че ще му бъде осигурен от кръга "Капитал" един доста нафукан, но дали и експертен кръг?
Самият кръг "Капитал" през годините е направил доста активи, но не точно с експертност, а с манипулации. За експертността обаче има едно основно ограничение - заради ""лустросването"" по западен образец, неговите ""експерти"" са обикновено някакви випускници на няколко-седмични курсове към западни образователни центрове или работили по велики международни организации като Световна банка или някоя спомагателна западна фондация за прокарване на американски интереси. В биографията това стои като фрак на абитюрент, но като експертно знание не е особено ценна за положението и ситуацията в България. Така се провалиха редица ""експерти"" на ГЕРБ.
Друга стратегия е ""компромати"". Сега на мушка е Президента. Въпреки, че кръга "Капитал" има също някои добри попадения в изгражането на черен ПР. Но са само спорадични. Интересно е защо при черен ПР на малки фигурки, като нападките и манипулациите срещу мен по времето на стартирането на процеса срещу бивша шефка на Агенция по вписванията "Капитал" и свързани издания се представиха добре, но при атакуване на правителство или големи и финансово обезпечени фигури, стратегически изданията на "Капитал" са пасивни? Отговорът е в това, че там са икономически зависими. До какво и кога ще доведе това - ще се види занапред.
Жалко само, че атовете се ритат, а магаретата страдат. Това на кого беше стратегия?
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
