Помните ли кой беше Иваница Граматиков? Помните ли духовната сила на Иваница Граматиков, поведението на Иваница Граматиков и протеста му срещу духовната безисходица на опонента му. А помните ли как завърши политическият експеримент на Иваница Граматиков - докато сменяха бюлетините ш тъмното, циганите от Парцал махала изхвърлиха  Иваница Граматиков за подигравка и унижение от пруста.

Поколения наред образът "Иваница Граматиков" беше импринтиран системно в главите на "интелигентното" население на България. Тълпи от "даскали" с филологическо образование набиваха в главите на подготвяните за интелигенция мантра "Иваница Граматиков" и прилежащият анализ на духовната му висота. Моделът "Иваница Граматиков" беше еталон за описване, за да се влезе в края на миналият век в така мечтаните елитарни места, наричани университети, И после да се излезе с принадлежност към "интелигенцията".

В политиката обаче синдромът "Иваница Граматиков" не е печелившият модел за България. Защото политиката отпреди 25 години тук утвърди демократичното начало. Което превръща формулата на политически успех в едно съчетание на принципа "Иваница Граматиков" (елитарни, високомерни, изолационистко-настроени кандидати за политическа власт, които не искат да се месят с ниското, недостойното, неотговарящото на техните житейски параметри население на държавата им) и принципа 20/80 от западната теория. Което ще рече, че 20% от населението е тип "Иваница Граматиков"(или самоопределяща се като интелигенция част), а 80% - Гочоолу, Дочоолу, Янко Хаирсъзина, бай Ганьо и циганите от Парцал Махала (или наричани често "чалгари" и "глупаци"). И така остава въпроса, как тези 20% жадни за власт иваници, но зависещи от 80-те % гочооловци, дочооловци, хаирсъзи и цигани да дойдат на власт, заради с пози, мусене, цупене, протестене, непохватни партийни маневри и чист темерутлък? Ами, никак. Само могат да предизвикат презрение и поредното реваншистко желание да бъдат изхвърлени от пруста на политиката.

Демократичната идея и дясното са работещи политически идеи. Но докато българските десни, реформатори, сини, зелени, пембени (без червени) болни от синдрома "Иваница Граматиков" се мислят интересни с политически изолационизъм (по жаргона на 80-те % наричан "темерутлък"), с имагинерни чудновати протести и инициативи (наричани по жаргона на 80-те % "лиготии"), с политически маневри назад напред (наричани по жаргона на 80-те % "лаком г*з не се наяде"), заболеваемостта от синдрома "Иваница Граматиков" в България ще води до летален политически край.

Само ако болните от "Иваница Граматиков"-синдром български десни и демократи, смъкнат блеснали налудни погледи от небето, и погледнат че Гочоолу, Дочоолу, Данко Хаирсъзина, Парцал махала и прагматични бай-Ганьовци все пак са тези, които ще определят политическата бъднина на българският народ на всички демократични избори по тези ширини; не понагазят малко в тихото съзнателно блатно отчаяние на тези 80% и не намерят общ и убедителен език с тях, на всички избори и след 20 и след 50 години все ще бъдат изхвърляни от пруста на политическата сцена.