Длъжни, ама НЕ (да перефразирам един класик на българската журналистика, да ни е жив и здрав). Или другояче казано, щото няма в момента национален антропо-философ от ранга на Иван Хаджийски да им каже на българските неграмотни политици какво става, да го поясним тук – БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД СИ НОСИ СВОЯТА СОБСТВЕНА МЪДРОСТ И НЕЗАВИСИМО ОТ СИЛНАТА ЕМИГРАЦИЯ, И ДИРЕКТИВИТЕ И РЕШЕНИЯТА НА ЕВРОПА, БЕЖАНЦИТЕ ЗАОБИКАЛЯТ БЪЛГАРИЯ.
Политиците ни, които са си в последно време класически полуграмотни, разбира се не знаят , че България поне за последните 150 години е приела няколко бежански вълни. Като оставим настрана простотията на Соломон Паси, че хан Аспарух бил бежанец , истинските бежански вълни в България са поне 3 от началото на 20 век досега. Има и няколко големи изселвания на живеещи в територията на България хора извън нея (като не броим икономическото емигрантство, което винаги го е имало в България, и заради което дори моя милост, след „големият кариерен успех в България“ ви пиша сега от различен часови пояс.) Но общото при всички бежански вълни, приети в България, ако се погледне по-подробно, ще покаже, каква е паметта и мъдростта на народа ни. И защо и мъдростта на бежанците не ни посочва като тяхна желана дестинация. Като подчертавам, че в тази българска мъдрост се включва и поведението на малцинствата в България – т.е. българи, турци и дори цигани като интегрирани на някакво ниво около българската кауза имат сходно поведение и отношение към проблема.
Случай първи. Една бежанска вълна е преселването на стотици хиляди арменци по време на геноцида на младотурците в началото на века. Спомняте ли си, че великият Яворов написа поемата „Арменци“. А знаете ли, че в Ереван Яворов има паметник заради тази поема, показваща мъките и избавлението на арменците. Уплашени, отчаяни, нагледали се на ужасяващи неща, арменците са идвали в България, а народа ги е посрещнал, нахранил, облякъл и подал ръка да си изградят къщи, да почнат пак бизнес, да се възстановят. Години наред в класовете в училище имах съученици арменци, родителите ми общуваха с български арменци, и знаех, че това са хора образовани, пресметливи, с чудесно чувство за хумор, прекрасна кухня и гостоприемство, и малко странни лица, но много, вечно благодарни на България. Когато аз сама напуснах страната си, започнах да слушам песента „Марица“ на една арменка, която се нарича българка, и всички я наричат БЪЛГАРКА – Силви Вартан (или Силвия Вартанян). Някой да е спрял арменците, да ги е ограбвал или плашил с нещо? Знаете ли, че най-големият кръст в олтара на църквата „Александър Невски“ направен от чисто злато е подарък от арменската общност в България? В знак на благодарност за избавлението им. Но арменците са християни, с културен, социален и етнически модел подобен на българският и тяхната интеграция въпреки различният език и антропология, не е била никога проблем.
Случай втори. Чували ли сте за Нансеновите паспорти? Соломон Паси, премиер, президент, социален министър не са чували със сигурност. Политическите ни лидери от ляво и от дясно също не знаят, ама вътрешният ни министър може и да е чувала, защото е социолог, а в нейната катедра има хора, които знаят какво е това. Ама може да не го свързва с бежанците и България. Абе, те политиците български е нормално да не са чували и да не знаят – в България те трябва да са неграмотни, за да не се разсейват при управлението с много акъл и познания. Но ние не сме политици и може да си позволим да имаме повече познания.
Фритьоф Нансен, след заемането на длъжността Председател на Обществото на народите, се изправя пред проблема да реши съдбата на милиони бежанци, които бягат из Европа след Първата световна война, подгонени от терора на етническите прочиствания на турци, французи, немци, руснаци, румънци, гърци. Всеки си е „чистил територията“ чрез убийства, издевателства, смяна на имена, вероизповедание, майчин език и още куп тънки и дебели методи за това. Нансен тогава започва да издава вид паспорти за бежанци „нансенови паспорти“, които позволяват на хората, които ги притежават да преминават територии, без да бъдат нападани и убивани, защото са реално без документи. С нансенови паспорти идват в България всички преселници от Тракия, Македония и Гърция (Беломорието). Кварталите на София около Пиротска (защо ли е „Пиротска“?), Медицинска Академия и Руски паметник са били населени само с такива бежанци. София е била мъничка и това са и били покрайнини. По другите градове също е имало масирани поселения на бежанци, с изключение на североизточна България, където просто им е било далеч на хората да пътуват. Но пък в североизточна България са поели бежанският поток от север, когато българите в средна и северна Добруджа са били изгонени от родните им места от румънците. Но това са били българи-християни, и родината им просто се е смалила и си ги е сместила всичките в нея. Всички оцелели де. Тогава българският народ е бил многоброен, българите са правели по много дечица и дори да са ги избивали, пак са оставали достатъчно да се възпроизведат. Не че са били богати всичките. Но са си помагали и са били единни във вяра, език, култура и бит.
Случай трети. След веселбата, наречена Велика октомврийска революция, на средната и дворянска класа в Русия им става толкова весело от терора, че тръгват панически да бягат към други страни. Тези, от западните краища на Русия бягат към Европа, белогвардейците по Сибир се спасяват в Китай. България става традиционен пункт за прием на руски бежанци. По българските градове пристигат архитекти, лекари, учители, учени, елита на Русия пристига в България и народа ги посреща с уважение и гостоприемство. Помага им да си изградят къщи, започват работа и бизнес в България. Правят съвместни семейства с българите. Леля ми живееше в къща, строена от руски архитект по образец от неговото дворянско имение някъде, някъде на север. Майка ми е учила пиано при руска графиня от стара фамилия, и някои от учебниците подарени и от нейната учителка носят шемпела на „Имперска библиотека“. Руската класическа култура навлиза в България и проблем с бежанци или интеграция никога не е имало. Родството в религия, социален модел, исторически контакти се оказват решаващи за „интегрирането“ и на тази бежанска вълна.
България има опит с интеграцията и то не малък. Само погледнете близостта на храмовете в центъра на София – Св. Неделя, Баня Баши, Синагога и Св. Йосиф. Напоследък едни чернички младежи се пощят около Баня Баши и разцъкват на айфоните си игрички, чакайки благотворителен обяд от мюфтийството, но това не нарушава етническият мир. Защото като минавах преди време оттам, никой не ме караше да имам бурка или друга религиозна шуротия на главата …. Което ме навява на мисълта, че заради факта че съм българка, родена в България и запозната с етническият модел на страната си, имам повече права от една французойка … на която някои талибани може да и правят проблем, че не е с бурка в центъра на Париж, например! Вече.
следва продължение/to be continued
Тагове:
но не четат блоговете ни. Тази незаинтересованост може да им
излезе през носа.
но не четат блоговете ни. Тази незаинтересованост може да им
излезе през носа.
... политиците се култивират, а в последните 71 години в България политиците се генно-модифицират. И все от водещи генетици.
ГМО значи. Такива са, такива.
А сър Уинстън мразеше София и искаше да я сравни със земята и да сади картофи на нейното място. Виж, Лондон, Париж или Берлин скоро ще се изпълни с джамии и англичанки, французойки и германки ще започнат да носят хиджаби. Вече я няма Европа.