Постинг
08.01.2013 10:55 -
Желание имаме, пари нямаме, ама дали можем и всичко?
Покрай многото отворени линии за подаване на проектни предложения се нарои и много ентусиазъм, желание и хора, виждащи своята печалба от тази дейност.
Примамливо е само като погледнеш финансовият ресурс на проектната линия на една покана за набиране на предложениея да си представиш как тези пари идват по сметката ти, Но не би, всъщност кандидатстването по проект е непроста работа и парите в никакъв случай не идват ""просто така"". Независимо от това, че някои хора се опитват да ви уверят точно в това.
Като се има предвид, че само вчера получих 2 предложения за ""да пишем проекти, да ги подадем, а после, ако сме написали много и хубави проекти, все някой ще се случи"", мисля, че не е лошо да се имат предвид някои основни елементи в процеса на ""кандидатстване по проекти"".
1. Кандидатстването по проект изисква влагане на ресурс.
Освен създаването на оригинална и непокриваща се с идеите на други потенциални кандидати концепция, е необходимо и задълбочено знание по проблема, който се финансира, за да бъде решен. Например как виждате един и същ човек да има компетенции в нуждите на бедуините в ивицата Газа, при отглеждане на едър рогат добитък, и познания за изготвяне на стратегия за корпоративна социална отговорност в шивашката промишленост на Апенините? Не че няма хора, които смело се захващат да пишат проекти и по едното, и по другото, че и едновременно по две подобни теми.
Тук все пак е необходим ресурса ""знание""!
Друг често разпространен подход е ""лобирането"". Легендите как някой някъде щял да прокара проекта ви, в каквото и качество да е той. Чухте скандални уж разкрития колко се е плащало на лобисти за някакви официални ПР кампании. Да не мислите, че някой стои с дни зад чиновническото бюро и само заради хубавите ви очи се наема да си размърда спокойствието и да прави полу и незаконни неща, за да прокара ваш проект?
Най-често такива твърдения за опит в лобирането се правят от хора, които са били в политиката, развяват ви списъци от телефони, може и да звъннат на един-два за доказателство, и които често се мотат по места, близки до парламенти, комисии и подобни. Истината е, че при класирането на проекти често има правила, които тези хора изобщо не са си направили труда да научат, и бъдете сигурни, че няма да ви дадат и адекватна информация докъде е стигнала в оценката си комисията, ри която е проектното ви предложение.
2. Познания в адинистративни процедури и формати на документи.
Пакетите за кандидатстване по проект съдържат списъци от документи, които трябва да бъдат приложени към проектното предложение. В случаите, когато партньорите са от различни страни, документите, които те предоставят са в различни формати, и на езиците на страната , от която са. т.е. изисква се и превод на някои от указаните езици.
Представете си дали можете да подадете предложение за проект към оперативна програма в България, когато имате грък за партньор, но давате документите му в оригинал и очаквате комисията да си ги превежда сама, защото гръцкия също е официален език на ЕС. Най-малкото леко ще раздразните комисията, която оценва предложенията. По-често обаче не сте видели краткото изискване ""документите да са в превод на ХХХ език"" . Което ще доведе до дисквалификацията ви, ако не го спазите.
3. Налични средства на кандидатите
Никоя финансова институция не отпуска пари ей така, без да наложи стандарти за контрол на входа кой ще получи тези пари и дали ще може да ги използва по целта, за която е проекта.
Така обикновено проектите имат съфинансираща част (пари, предоставени от бюджета на самия кандидат). Тази част варира от 50% до 15% примерно, и се нарича съфинансиране. Дори парите, които получаваме от Европейския съюз по оперативните програми, са обвързани с една такава съ-финансираща част пари от българския бюджет.
Много често при проектни предложения тази част се изисква да се представи в банкова гаранция или друг вид гарантиране на налични средства от самият кандидат. И това да са пари в наличност/брой или както са ви ги поискали там.
Една ""измислена"" фирма без определени обороти, или целяща да укрие оборотите си надали ще си позволи да извади такива документи. В този случай ще има отхвърляне на проекта. Оставете настрана легендите от ""вехтите специалисти"", които през предходни програмни периоди са правили фокуси с ""плащания към персонала"", ""съкращаване на срокове"", ""организиране на конференции за голфъри с пари по земеделските фондове"" и подобни проектни магии. В момента е криза, всеки си пести парите и е наложен стриктен контрол на това този който дава и да си получава това, което е изискал.
Така че ДЕЙСТВАЙТЕ И ПИШЕТЕ ПРОЕКТИ .... но само като сте наясно какво е точно това и когато имате ресурс да го правите, а не просто да разчитате на половинчати неща, измамнически трикове и някакво си там лобиране, което някой ви бил обещал.
Примамливо е само като погледнеш финансовият ресурс на проектната линия на една покана за набиране на предложениея да си представиш как тези пари идват по сметката ти, Но не би, всъщност кандидатстването по проект е непроста работа и парите в никакъв случай не идват ""просто така"". Независимо от това, че някои хора се опитват да ви уверят точно в това.
Като се има предвид, че само вчера получих 2 предложения за ""да пишем проекти, да ги подадем, а после, ако сме написали много и хубави проекти, все някой ще се случи"", мисля, че не е лошо да се имат предвид някои основни елементи в процеса на ""кандидатстване по проекти"".
1. Кандидатстването по проект изисква влагане на ресурс.
Освен създаването на оригинална и непокриваща се с идеите на други потенциални кандидати концепция, е необходимо и задълбочено знание по проблема, който се финансира, за да бъде решен. Например как виждате един и същ човек да има компетенции в нуждите на бедуините в ивицата Газа, при отглеждане на едър рогат добитък, и познания за изготвяне на стратегия за корпоративна социална отговорност в шивашката промишленост на Апенините? Не че няма хора, които смело се захващат да пишат проекти и по едното, и по другото, че и едновременно по две подобни теми.
Тук все пак е необходим ресурса ""знание""!
Друг често разпространен подход е ""лобирането"". Легендите как някой някъде щял да прокара проекта ви, в каквото и качество да е той. Чухте скандални уж разкрития колко се е плащало на лобисти за някакви официални ПР кампании. Да не мислите, че някой стои с дни зад чиновническото бюро и само заради хубавите ви очи се наема да си размърда спокойствието и да прави полу и незаконни неща, за да прокара ваш проект?
Най-често такива твърдения за опит в лобирането се правят от хора, които са били в политиката, развяват ви списъци от телефони, може и да звъннат на един-два за доказателство, и които често се мотат по места, близки до парламенти, комисии и подобни. Истината е, че при класирането на проекти често има правила, които тези хора изобщо не са си направили труда да научат, и бъдете сигурни, че няма да ви дадат и адекватна информация докъде е стигнала в оценката си комисията, ри която е проектното ви предложение.
2. Познания в адинистративни процедури и формати на документи.
Пакетите за кандидатстване по проект съдържат списъци от документи, които трябва да бъдат приложени към проектното предложение. В случаите, когато партньорите са от различни страни, документите, които те предоставят са в различни формати, и на езиците на страната , от която са. т.е. изисква се и превод на някои от указаните езици.
Представете си дали можете да подадете предложение за проект към оперативна програма в България, когато имате грък за партньор, но давате документите му в оригинал и очаквате комисията да си ги превежда сама, защото гръцкия също е официален език на ЕС. Най-малкото леко ще раздразните комисията, която оценва предложенията. По-често обаче не сте видели краткото изискване ""документите да са в превод на ХХХ език"" . Което ще доведе до дисквалификацията ви, ако не го спазите.
3. Налични средства на кандидатите
Никоя финансова институция не отпуска пари ей така, без да наложи стандарти за контрол на входа кой ще получи тези пари и дали ще може да ги използва по целта, за която е проекта.
Така обикновено проектите имат съфинансираща част (пари, предоставени от бюджета на самия кандидат). Тази част варира от 50% до 15% примерно, и се нарича съфинансиране. Дори парите, които получаваме от Европейския съюз по оперативните програми, са обвързани с една такава съ-финансираща част пари от българския бюджет.
Много често при проектни предложения тази част се изисква да се представи в банкова гаранция или друг вид гарантиране на налични средства от самият кандидат. И това да са пари в наличност/брой или както са ви ги поискали там.
Една ""измислена"" фирма без определени обороти, или целяща да укрие оборотите си надали ще си позволи да извади такива документи. В този случай ще има отхвърляне на проекта. Оставете настрана легендите от ""вехтите специалисти"", които през предходни програмни периоди са правили фокуси с ""плащания към персонала"", ""съкращаване на срокове"", ""организиране на конференции за голфъри с пари по земеделските фондове"" и подобни проектни магии. В момента е криза, всеки си пести парите и е наложен стриктен контрол на това този който дава и да си получава това, което е изискал.
Така че ДЕЙСТВАЙТЕ И ПИШЕТЕ ПРОЕКТИ .... но само като сте наясно какво е точно това и когато имате ресурс да го правите, а не просто да разчитате на половинчати неща, измамнически трикове и някакво си там лобиране, което някой ви бил обещал.
Тагове:
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
