Европейската комисия в редовните си статистически съобщения определя, че в края на 2012 г. България продължаваше да бъде с близо 15% по-назад от средното ниво на усвояване на средствата от структурните фондове сред държавите от ЕС и с близо два пъти по-малко усвоени средства от първенците (Литва, Португалия и Ирландия - съответно с 60.5%, 58.4% и 55.6 %) Полша, която е на 8 място (51.3 %) има обаче над 10% принос от фондовете си към БВП. Докато ние този процент го достигаме само за 2012 година, и то - на глава от населението за един район в България - община Габрово. Защо ли не е Правец, например? Иначе си се движим около 1-2 % принос и то - на глава от населението. В абсолютни стойности това е към 5 - 6 евро. На месец. Толкова, с колкото Дянков отказа да ""надбави"" пенсионерите преди Коледа. 

Мястото на България (независимо от правителствените хвалби) е пред Италия и Румъния. Съществен скок нагоре не може да се постигне, защото разместването с място или две по-напред не е за постоянно. За последните три години не е постигнато придвижване на повече от 4-то място отзад напред и то при отделни фондове, а не като среден процент на усвояване за всички фондове. Единствено Румъния е постоянно и трайно след нас.

През октомври 2012 г. България се изкачи пред три държави отдолу-нагоре при Кохезионния фонд, но не успя да се задържи и през декември отново падна на предпоследно място. През декември страната се покачи на 24 място от 27 държави при регионалния фонд и предизвикателството е дали ще го запази и занапред. Предпоследни обаче си оставаме при социалния фонд.

Сега - през януари 2013 - ""гордо"" за всички фондове сме на 25 място от общо 27 държави. Но това няма да го чуете по новините. 

Това, че не вървим напред означава, че не "тичаме" както препоръча през април 2011 г. в София председателката на Комисията по регионално развитие на Европейския парламент Данута Хюбнер, а че се движим с постоянна бавна скорост. В началото на програмния период всички държави-членки разбираемо тръгнаха с нисък старт. България не беше изключение и това, че към 2009 г. сме били в средата сред другите държави по изплатени средства от структурните фондове, го потвърждава.

Въпросът е защо след като е имала равен старт наред с редица други държави, България изостана и не можа да навакса, докато другите просто дръпнаха много напред през последните три години. Отговорът изглежда очевиден и може да бъде намерен в липсата на инвестиции във важни сектори - иновации и насърчаване на бизнеса, жп транспорт, околна среда (проектът за завода за преработка на отпадъците в София още не може да започне, изпълнението на проекти във водния сектор е нищожно). За развитието на човешките ресурси реализираният напредък по целите на програмата е крайно незадоволителен. Редица показатели отчитат нула напредък към септември 2012 г., а се преследват двуцифрени и трицифрени числа за 2013 година.

Изоставането изглежда стряскащо не просто защото България е назад в класирането сред другите държави от ЕС, а защото не съумява да постигне целите, които си е поставила. А явно целите са правилни, тъй като представителите на ЕК ги посочват като необходими и за следващия програмен период след 2013 г.

Помислете как досега сме изпълнили целите си по приоритетите иновации, насърчаване на бизнеса, жп транспорт и околна среда, и си отговорете сами защо за следващият програмен период, независимо от по-ниският ни от средният за съюза БВП, на България ще бъдат отпуснати 8 млрд. евро за фондовете, а на Хърватска (с БВП по-висок от средният за съюза) - 13 млрд. евро за периода 2014 - 2020.

Хърватите отчитат, че имат сходен, като нашият, проблем със сметищата. И вземат подобаващо количество финансиране за тези дейности. Но дали ще изпълнят дейностите по това, както ние го направихме за последните 6 години?