Честит ден на съединението, българи!

Съединението, което винаги ни е липсвало в модерната ни история. Само кратки моменти от тези 128 години досега са били подчинени на съединението на силите за защита националните интереси на България. Колко са били тези моменти. Да се опитаме да ги изброим ли?

- Националната катастрофа след подписване на Ньойският договор. Българите се събират спонтанно под балкона на къщата на поета Иван Вазов и търсят поне някакво успокоение от сполетялата ни беда. Поне е имало един уважаван българин, на когото народът ни е вярвал.

- Спасяването на евреите на териториите на "Стара България". Народа се надигна общо да защити съседите си. И Правителството и църквата се съединиха с народа си в това дело. Делото се забрави, а сега даже и се омаловажава - ама защо само от едни територии, защо не и евреите от окупираните територии в Гърция, и тези в днешна Македония.

- Походът на българската армия за ""местене на границата"" на север и връщане на Южна Добруджа. Цар Борис III  много нощи наред не е спал мислейки как да защити интересите на страната си, и как да не прати нито един български войник в касапницата на Източният фронт. В крайна сметка Борис плати с живота си за това, че пазеше в тези трудни времена интересите на България. И хората и досега говорят с уважение за този ""цар"" и повече ПОЛИТИК.

- Световното по футбол през 1994 година. Тогава беше единно, спонтанно съединяване на всички, заради победите във футбола. Всенародно веселие като тези в Латинска Америка. Веселието на отчаяните.

Колко изброихме до тук? Колко от тези ""съединения"" са с политическа и държавническа стойност?

И днес, през 2013 година, на ръба на третата световна война в денят на българското съединение виждаме, че тези, които определят съдбата на България са разединени. 

Вместо президента да излезе и ""поведе"" народа си, той иска да подкрепя евентуално участие на България в една война в Сирия, а вицепрезидента - не подкрепя такова участие във войната. http://dnes.dir.bg/news/margarita-popova-siria-14921194?nt=11.

В денят на Съединението, 128 години след него, България е разединена. От върха на властта си, до последното министерство, фирма, политически екип.

А народът е обединен в едно - че така не може да продължава, че децата ни не може да гладуват, да получават образование с противоречиво качество, че не може в собствената си страна да си по-зле социално отколкото, ако беше бежанец. Но кой слуша народа? И кой има нужда от народа български. Никой политик вече. Дори и по изборите - избиратели винаги могат да се купят, резултати - да се манипулират технически, а исканията на ""народа"" - да оправдаят нови кражби от социалните фондове. 

Честито ви Съединение, българи, политиците нямат нужда от нас, но защо още им досаждаме да стоим в тази държава и да искаме да живеем нормално?