Сега не е „османско робство“ или „османско/турско присъствие“, според учебниците на сина ми „Съвместно съжителство“. И съответно Освобождението (обявяването на независима, или полузависима от Великата порта Българска държава), е „въпрос на решаване на политически интереси между великите сили“.
Сега причината за освобождението звучи като празнуване на годишнина от „развод“. Когато в началото двама души (в случая две различни култури и религии!) се обичали, мечтали един за друг, решили да споделят всичко помежду си и после нещата не потръгнали. Та отишли в съда (международно погледнато трета страна обявила война на един от съвместно съжителстващите) и тези от 500те години конкубинат или брак (международното право да уточни) се развели. „Съвместно присъствие“ или „съвместно съжителство“ – как го бяха написали последно в българските учебници? Брак или конкубинат сме имали с турската империя за 500 години време. Е – за 487 години де – почти 500 без малко. Или пък както е модерно сега заради налагането екзотиката на исляма и номерата и фокусите на Ислямска държава – турците дошли, набързо обявили че сме в брак с тях, правили там секс или каквото искали колкото да им се задоволи мерака и после ни обявили за изоставени, ама ни пуснали в обора да храним говедата и редовно пак да ни ползват щото реално им харесало така. Това ще го изяснят ли в учебниците как е било 500 години, защото понятието вече го разбрахме, само не ни е ясно съдържанието, което влагат в него.
И какво ще е толкова важно това освобождение, след като сме го направили наш национален празник? Че то кой празнува годишнина от развода си, освен заклетите шегаджии и силно недоволните от брака си? Сигурно сме вторите, защото българският народ не се слави като чак толкова жизнерадостен народ, та да сме шегаджии.
В цялата веселба се намесват и руските политически интереси. По една чудесна шега на историята България от страна, предала християнството и азбуката си на руснаците през ранното средновековие с цел да колонизира тези земи, после се превръща в любима територия за колонизиране на юг от руснаците. То не бяха емисари по манастирите от времето на Иван Грозни, не бяха плащания в „московци“ – спомнете си с какви пари точно разплаща Бенковски униформите на четата си, че като се стигне до масовото минаване на руски войски по време на всяка война на юг през български земи. Че и в наше време огромният брой рускини, женени за българи, и изкупуването на апартаменти по Черноморието от руснаци. Нали искат вече да имат руски училища и да им се говори на руски. Империалисти един вид го раздават. Те и в Западна Европа са така – не се тревожете – не го правят само с нас. Ама там не им се впрягат толкова на руските чудатости, просто ги игнорират и им налагат да ползват местния език.
Има един кореспондент към руската войска, който влиза в България, да прави репортажи. Приближен е на съветника на царя по въпросите на тайната полиция и разузнаването – Константин Победоносцев, и този кореспондент се ползва с изключителни права да пише това, което смята че вижда. Без цензура. Защото Победоносцев е достатъчно силен някой на него да му налага цензура. Та този журналист е свободен да пише каквото идеологически вижда и смята и той пише „…и изведнъж видяхме китните български къщички с градинки около тях, цветя,’ плодове, добитък, обработена земя, която богато се отблагодарява за грижите, и като връх на всичкото по три православни църкви на всяка джамия — и ще се бием за вярата на поробените! „Как смеят!” — кипнаха мигновено оскърбените сърца на някои освободители, лицата им пламнаха от обида. „Ами ние сме дошли да ги спасяваме, значи те трябва да ни посрещат едва ли не на колене. Да, ама те не коленичат, те ни гледат накриво, даже май не ни се и радват! Не ни се радват на нас! Вярно е, посрещат ни с хляб и сол, ама гледат накриво, накриво!…”
А след издевателствата на турската армия над българското население в старозагорско, в резултат на неадекватното руско командване и стратегически грешки във военните действия, този същият нецензируем кореспондент пише: „…Не е толкова важно дали обичате или не особено тоя човек, но нима ще му се разсърдите, задето не е бил ограбен или сгазен от влака? Ще му се разсърдите за червените му бузи и за това, че той с такъв апетит яде и пие вино? Естествено, няма. Напротив, би трябвало дори да се зарадвате, че той е жив и по-здрав от вас. Разбира се, човешко е да се ядосате малко — но не за това, че влакът не му е отрязал краката! Та нима ще станете от масата и ще тръгнете да пишете дописки и анекдоти за него, да петните неговия характер и да вадите наяве недостатъците му…А с българите се постъпи тъкмо така. „Ха, та у нас и заможните мужици не се хранят така, както тоя поробен българин.” А други по-късно направо стигнаха до извода, че именно русите са причината за всички български бедствия: ако не бяхме почнали да държим сметка на турците заради поробените българи, без да знаем как стоят нещата, и не беше се наложило след това да освобождаваме тия „ограбени” богаташи, българинът и досега щеше да си живее безгрижно. И продължават да го твърдят.“
И така – руските войски уж освобождават България, а реално се притесняват от благосъстоянието на народа, който заварват тук, и набързо променят изгодният за България Санстефански договор, в изключително изгодният за Русия и останалите „Велики сили“ Берлински договор. Нещо като заседание на Г-8 по нашите съвременни представи. Тогавашното Г-8 няма нужда от силна икономическа сила като България. Ното от засилването на християнският елемент на Балканите. Последват бежански потоци в „освободените земи“, локални военни конфликти и подсмиването на тогавашното Г-8, че Балканите са „барутен погреб на Европа“.
А руснаците мъдро разсъждават „като ги освободихме сега не може ли да ги закачим и към Руската империя“ – както и да се нарича тя: Руссия, СССР, или там каквото ще измислят занапред.
И така – 138 години. Почва се от превратите по политическите върхове на България – свалянето на Батенберг, орязването на беломорска Тракия заради рисунките на Сталин в Ялта, окупацията след 1944 и Народният съд, доминация на КГБ-подпомаганата московска патриаршия над българската патриаршия и даване на диоцест за самостоятелна българска църква от Москва, а не от Вселенският патриарх, газопроводите на Луканов и последователи и разните странни протести, изкупуването на стратегически обекти като БТК, измислени банки като КТБ, клетвата за вярност на Доган към Русия и какво ли още не. Вечната експанзия на една азиатска империя като Русия над Балканите. И там някакви българи се освобождавали, разбирате ли?
По-добре да си бяха останали в ислямският „конкубинат“ на Турската империя. Така ли беше писал „защитника на българите“, приятеля на тайният съветник Победоносцев. Между другото този кореспондент се казва Достоевски – да не се чудите кой е.
И сега, 138 години след победите на една зле организирана, доста хаотична армия (каквато винаги си е била руската и съветска армия) през март и подписаният договор България празнува национален празник. Освобождаване от „съвместно съжителство“ или нещо като развод. Дори не е и независимост. Независимостта на България я купува през 1908 година презираният от руските политици Стамболов с тлъст подкуп за султана и ловки политически маневри между великите сили на тогавашното Г-8. Но това много не се знае вече. И в учебниците не се учи ясно. И като празнуваме 22 септември реално повечето българи не знаем какво празнуваме. Но сега е трети март и … замислете се какво реално празнуваме 138 години след тази дата. След всичката тази идеология и пропаганда за 138 години. И как да го празнуваме, за да я има България и след 138 години въпреки пропагандите, желанията на имперски сили и какво ли още не. Може би просто една задушница на гробовете на тези, които наистина са умирали за идеята за България – от 600 години досега. Където и по света да сме. Защото носим техните гени, говорим езика им и повечето от нас още имат християнската вяра, която ги е формирала като специфични и българи през годините на всякакви „присъствия“ и „съжителства“. Поклон и памет за тези предци. Поклон и памет за тези от нас, които още сме българи, където и да сме.
ЧЕСТИТ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК, БЪЛГАРИ!Тагове:
