Или денят на обречените будители.Защото по дефиниция будител е човек, който духовно "буди" народа си: учител, лекар, човек на изкуството, интелектуалец. Човек с онова особено пламъче в очите при споменаването на името на България, човек който жертва здраве, сили, средства, за да види усмивките на българските деца, да им каже че България е уникална, че е родина, да им предаде особено пламъче в очите, когато се спомене името България. 

А в България будителите от много време са обречени. Може би откакто преди 70 години просъветските комунисти забраняват честването на Денят на будителите. Защото е твърде национален, твърде български. А комунистите искат аморфно, отпуснато местно население, подчинени на химерични московски повели. И будителите пречат за това.

Или обречеността на българските будители идва от времето, преди 28 години, когато разрешиха пак да се празнува Денят на будителите. Сега вече празникът не пречеше. Националното и патриотичното беше достатъчно помляно през изминалите 45 години, будителите бяха все още уплашени и неорентирани как да будят, а младите стягаха багажи за земите извън България. А и започна като преклонение пред всичко западно на същата дата да се налага маскарада на Хелоуин - веселият детски празник на деца от съвсем други краища на света с други народностни и религиозни черти.

И постепенно една по една старите, запазени по чудо бъпгарски традиции започнаха да изчезват - потопени в емигрантският поток на родителите, отвеждащи децата си български в чужбина, на напускащите професията учители, или на веселите бутафории на маскарада Хелоуин. Реката на времето повлече и обрече будителите български.

Днес от портретите далечно ни гледат Левски, Ботев, Славейков, Паисий ... а малки български деца се снимат под тях с телефони как правят неприлични жестове. 

Тези, които някога посегнахме да станем учители, в далечните години покрай промяната не успяхме да останем учители на българските деца - седнали в различни световни времена, по цялото земно кълбо, българи-будители пишем през континенти и морета за младежите от какво ли не страни, които са нашите ученици. Млади хора с най-различни езици, писмена, раси, които с уважение казват "моят учител е от България". И знаят къде е страната на техният Учител. Но техният учител никога повече няма да влезе да преподава на българчета, в българска аудитория, с български букви .... А след него от България няма да дойде друго поколение будители и младите хора по света да запомнят тази странна малка страна.

И вечер (когато и да е тази вечер по земното кълбо) хиляди български будители, си говорим за учениците си по света, за това как по-добре да свършим нашата будителска работа с бъдещите будители на други народи. И с малка нишка тъга винаги, че нашата България, нашите учители, нашите родители са останали някъде там, в ъгълчето на Европа и чакат ... дали чакат събуждането?

Денят на обречените. Денят на будителите, които не останаха в България. Денят на забравените традиции, денят на изтритите памети, денят на българското безвремие и обречеността на една древна и някога горда култура и народ. 

Честит Ден на обречените ... а вечерта си пийнете нещо, маскирани по хелоуински - да не каже някой, че сте старомодни, и не сте в крак с времето!

cъс звучните български имена Мукрабе и Айше правят патриотично демо пред кабинета по информатика http://www.blitz.bg/news/article/302631 сигурно са се вживели като Кличко и Пулев - ето ги сегашните български будители.