Ето част от текста на анализите ми в докторската разработка - онова, което според ""спецовете"" не било политически коректно да се казва:
Един от най-негативно влияещите фактори за допускане на пропуски и слабости при изграждането на структурите за управление и контрол на средствата от ЕС са слабостите на българското законодателство. Те са неколкократно коментирани във всички доклади по Правосъдие и вътрешен ред за България, но в областта на законодателството, пряко свързано с управлението и контрола на фондовете от ЕС проблемите могат да се обобщят като трудно, непълно и неадекватно адаптиране на законовата база в България към съответните регламенти и други документи по политиките на ЕС:
a.от 2007 година ЗОП е претърпял над 10 промени и все още не е достатъчно хармонизиран с оглед осъществяване на прозрачна и адекватна регулация на обществените поръчки по проекти със средства на ЕС
b.много късно е приет закон за избягване конфликт на интереси
c.неадекватни действия по наказателни процедури срещу нарушители по дейности по управление средства на ЕС – неадекватност и неподготвеност в действията на съд и прокуратура (делото Стойков/Николов, разследвания срещу Йордан Лечков и др.)
d. при ОПРР не са направени адекватни промени за съчетаване на всички приложими законови актове към Постановлението на Министерски съвет (ПМС), което регулира съответната помощ
e.регламентите за нередностите са имплементирани с подзаконов акт (наредба) и липсва основен законов акт
f.твърде късно са изготвени адекватни наръчници за управление и контрол в УО на ОП (за ОПК, ОПРР и ОПРЧР)
Други предпоставки са свързани с неправилно, бавно и необезпечено с технически и материален ресурс изграждане на системи за управление и контрол на средствата от ЕС в България:
1. необезпеченост с опитни кадри на редица звена на ОП
2. смесване функционално на структури, управляващи средства по предприсъединителни фондове и такива по СКФ (ОПК, ОПРР)
3. дълго време се забавя изграждането на някои структури като независими такива (АФКОС, АОСЕС)
4. непълно изграждане и въвеждане в частична експлоатация чак в средата на периода 2007 – 2013 на ИСУН, несвързаност на ИСУН с IMS и с някой от определените предварително потребители
Ефекта на късното изготвяне и даване на положителен отговор на оценките за съответствия на ОП се дължеше основно на следните фактори:
· липса на координация между различните министерства управляващи и контролиращи средствата по ОП
· липса на компетенции и умения за изготвяне на релевантни правила, както и непознаване на административните принципи за утвърждаване и актуализиране на тези документи
· липса на компетентност за структурирането и развитието на системите за управление на ОП (различни УО или МЗ в различни ведомства – пример ОПРЧР, ОПК, МФ)
Тагове:
Изпускаме европарите и за софийския заво...
Относно бежанците и правата на българите...
В памет (in memoriam) на Румен Първанов
Добавената смъртност в България и Русия
- наличието на повсеместна корупция на всички нива - от бенефициентите до управляващите органи през потенциалните и преките изпълнители на обществени поръчки и
- одобряване на некачествени, зле структурирани и финансово раздути проекти по линия на управляваща партия и кметовете с "правилна" политическа ориентация.
Съчетаването на тези два фактора води до отклоняване на поне 20 на сто от проектните средства за "комисионни". Освен това наличието на веригата "наш" консултант, бенефициент и правилно избран изпълнител, води до зле подготвени процедури за обществени поръчки, липса на качествен контрол по време на изпълнението на договорите и оттам - до налагането на финансови корекции.
Проблемът с еврофондовете реално отразява проблема на икономиката - криминализирането и и използването на съдебната система за "саниране" на незаконието.
За да си помогнем, трябва да сме упорити, по-компетентни от "родата" (което не е трудно, защото родата винаги е била поощрявана и е доста мързелива и неука), находчиви, да не се отказваме от борбата и да сме обединени.