Преди да систематизирам третата част от анализа си за причините и факторите, които пречат за усвояване на всички средства, които евросъюза ни отпусна за периода 2007 - 2013 година, бих искала да ви постна тук една статия от миналата година от Капитал.

Актуална е, а допълненията свързани с изминалите 4 месеца от написването и можете да си направите и сами. Мен лично тази ""константност"" на събитията ме притеснява. Или имаме много добри анализатори, или не са взети радикални управленски решения (и иновативни, както е модерно да се подчертата в управленската ни класа), с които проблема да се преодолее.

Еврофондовете – а след 2013 г. накъде
От Зорница ЛатеваВсички статии на автора Последна промяна в 11:00 на 21 окт 2011, 2752 прочитания, 7 коментар

- 8.2 млрд. евро може да получи България в следващия програмен период Приоритетите на Европа ще са инвестициите в образование и квалификация на работната сила, в иновации, информационни технологии, енергийна ефективност и опазване на околната среда, социалната интеграция и преодоляването на бедността. "Трябва да е пределно ясно как се избират проектите без конкурс, за да е сигурно, че няма да има ощетени" Гинка Чавдаров, изпълнителен директор на сдружението на общините "Приоритетното финансиране на региони или конкретни общини е възможно и в момента" Камен Колев, зам.-председател на БСК

Ще се борим за около 14 млрд. евро от Европа за следващия програмен период от 2014 до 2020 г., въпреки че засега ни дават около 8 млрд. евро. Нескромната заявка е на премиера Бойко Борисов. Министърът, отговарящ за усвояването на еврофондовете, Томислав Дончев е по-умерен в прогнозите. Според него страната може да получи около 16.5 млрд. лв. (около 8.2 млрд. евро).

Борбата за разпределението на европейските средства ще започне догодина. Размерът им е само върхът на айсберга. По-важно е дали те наистина ще бъдат използвани, как и за какво ще бъдат разпределени и ще промени ли това качеството на живот в страната.

Въпреки че до 2014 г. има повече от две години, работата по определянето на приоритетите за следващия програмен период и по механизмите за разпределяне и управлението им вече е започнала. Позицията на българското правителство трябва да е изяснена скоро.

В противен случай може, както през този период, да бъдат загубени няколко години, в които да се пишат правила, да се тестват и променят в движение, да се изгражда администрация. Забавянето, което може да се обясни и с неопитност, е причината в момента България да е усвоила, т.е. реално използвала едва 16% от около 7-те млрд. евро от Европейския съюз (ЕС) в настоящия програмен период.

Приоритетите

Какво се сещате, когато чуете думите "приоритет" и "правителство"? Вероятно за магистрала (независимо от конкретното й наименование). Отсега е ясно, че магистралите и въобще големите инфраструктурни проекти ще останат приоритет и след 2013 г.

"Една значима част от финансирането през следващия програмен период ще отива за пътна инфраструктура. Пътищата, магистралите, жп трасетата, освен че подпомагат регионалното развитие на България, носят икономически ползи за Европа", смята Томислав Дончев. Също така е ясно обаче, че това не би трябвало да е основният приоритет на еврофинансирането.

Според стратегията "Европа 2020" на ЕК с предимство трябва да са инвестициите в образование и квалификация на работната сила, в иновации, информационни технологии, енергийна ефективност и опазване на околната среда, социалната интеграция и преодоляването на бедността.

В същото време единствените "сигурни" засега проекти, за които правителството се надява да получи европари, са участъците от магистралите "Струма" и "Хемус". В списъка са и жп линиите от София до Септември, части от линията Видин - София (общата му прогнозна стойност е 2 млрд. евро), както и от столицата до Драгоман.

Според вече бившия министър на регионалното развитие Росен Плевнелиев България ще поиска 3.5 млрд. евро само за пътища през следващия програмен период, което би било близо половината от целия ресурс. Наследничката му Лиляна Павлова не се ангажира със сума, а само каза, че страната има възможност да получи повече пари за пътища.

"Не може да похарчим всички пари за инфраструктура", коментира Дончев. Една четвърт от европейския ресурс за следващия програмен период, или над 4 млрд. лв., ще е от Европейския социален фонд. Тези пари трябва да бъдат похарчени за образование, мобилност на пазара на труда, за увеличаване на процента на работещите, за подобряване на квалификацията им, за интеграция на малцинствата.

"Със сигурност двуцифрено число проценти ще са разходите за околна среда и специално за водния сектор. Като особен акцент няма как да подминем енергийната ефективност", каза още Дончев и добави: "Така като базисен пакет приоритети може да коментираме транспортната свързаност, образованието, енергийна независимост и ефективност, високи технологии, без да изключваме всичко останало."

Радикална промяна в начина на управление

Почти сигурно е, че през следващия програмен период ще има промяна в управлението на евросредствата не само на национално, но и на общоевропейско ниво. Вероятно идеите за обвързване на финансирането с макроикономическата стабилност на държавите членки ще бъдат възприети.

Повече от 3% бюджетен дефицит ще води до спиране на европарите. Всяка държава ще трябва да сключи договор с ЕК, в който да са записани цели, мерки и приоритети, които да бъдат постигнати през периода. Изпълнението им ще гарантира повече пари.

Радикална промяна в управлението ще се обсъжда и на национално ниво. Според министъра по управление на еврофондовете оперативните програми трябва да бъдат намалени, тъй като сега съществуващите 7 ("Транспорт", "Регионално развитие", "Конкурентоспособност", "Околна среда", "Административен капацитет", "Развитие на човешките ресурси", "Техническа помощ") са "излишно много".

Идеята му е в едно да се обединят "Регионално развитие" и "Околна среда", както и "Административен капацитет" и "Управление на човешките ресурси", защото бенефициентите и функциите им са близки. "Ще постигнем същата функционалност с по-малко административни ресурси", коментира Дончев. Той вече лансира идеята за единен орган, който да управлява всички програми, а проектите да се приемат, оценяват и следят от регионални звена.

"Един управляващ орган гарантира синхрон във всички процедури, еднаква мяра спрямо всички бенефициенти, натиск за по-бързото и качествено случване на нещата. Това е гаранция и за по-бързото движение на парите и по-малък административен товар", аргументира идеята Дончев. Добави, че предизвикателството при подобен сценарий е как ще става координацията между централния орган и отделните министерства, които правят секторните политики.

Плюсове и минуси

"Всеки модел може да работи, ако е подплатен с експерти", смята председателят на асоциацията на консултантите по европроекти Красимир Киряков. Според него централизираният модел може да подобри координацията между отделните програми, както и да намали сроковете по отделните процедури. Киряков предупреждава, че не е сигурно дали този орган ще има капацитета да се справи със специфичните проблеми на всеки отделен сектор.

На същото мнение е и зам.-председателят на Българската стопанска камара Камен Колев. "Плюсът на сега действащия модел с много управляващи органи е, че има специалисти в отделните министерства. При създаването на централен орган със звена в регионите експертният потенциал или трябва да се създаде наново, или да се пренесе", коментира Колев.

"Много страдаме от липсата на координация сега – едната програма открива процедура за асфалтиране на улици, а другата след три месеца започва да събира проекти за канализация и улицата трябва да бъде разкопана", каза изпълнителният директор на сдружението на общините Гинка Чавдарова и добави, че организацията подкрепя създаването на единен орган.

Ще се обсъждат и междинни варианти за 2 или 3 управляващи органа, които да са по-близо до министерствата. "Тези модели имат част от недостатъците, които се виждат и в момента. Уж говорим за администрация, която спазва едни и същи правила, а пък времето, необходимо за верификация на едно място, е три пъти повече, отколкото на друго", коментира Дончев.

Според доклад на парламентарната комисия по европейски въпроси единният орган има потенциал да подобри координацията, да оптимизира и повиши административния капацитет и да уеднакви процедурите и документите по тях.

Недостатъците обаче са, че може да се наруши връзката между ресорните министерства и централното звено, да не се намерят достатъчно експерти за създаването на регионалните звена, да се отнеме част от правомощията на министерствата, както и да се увеличат бюджетните разходи.

Общините със списък от сигурни проекти

И след 2013 г. големите национални проекти като магистралите и жп линиите ще бъдат избрани на национално ниво. Правителството обаче смята да се намеси и във вземането на решение кои конкретни общински инициативи да получат пари, без да се налага да се явят на конкурс.

"Местните власти и през следващия програмен период ще останат сред основните бенефициенти и трябва да се намали, без да изчезне изцяло, конкурентното начало", обясни Дончев. Това означава, че за всяка община ще бъдат избрани няколко проекта, които със сигурност ще получат финансиране.

Парите ще се дават не след конкурс, в който да се оценява предложението, а след покана от управляващия орган. В момента по този начин се разпределят средствата за регионални депа и пречиствателни станции по оперативната програма "Околна среда" например.

"Най-късно през 2012 г., началото на 2013 г. всяка българска община трябва да има предварителен списък с проекти, които ще й бъдат финансирани. Те ще се избират от местната власт в диалог с изпълнителната", обясни Дончев, но не даде повече подробности за критериите.

Аргументът "за" е, че това ще гарантира, че "общината няма да хвърля пари за нещо, което няма да бъде финансирано" и ще има стимул да подготвя проектите си още преди 2014 г. Така усвояването им ще започне още от първата година на следващия период.

Практиката на подбор след конкурс показва, че оценени положително проекти не могат да получат финансиране, тъй като парите по схемата не стигат за всички желаещи. Така местните власти остават само с разходите по подготовката.

Според Гинка Чавдарова, която по принцип одобрява предложението, изпълнението му може да доведе до проблеми. "Трябва да е пределно ясно как се избират проектите, за да е сигурно, че няма да има ощетени", смята тя.

Според Камен Колев от БСК приоритетното финансиране на региони или конкретни общини е възможно и при конкурентния подбор. "Общини от определени региони може да получават повече точки при класирането." Конкретните детайли за това как ще се избират общинските проекти тепърва ще се уточняват.